Оскверненият от османците кръст на болярина Драгота открит в крепост край Храстово
Археолози намерили и части от тежка ризница, която може да се сравни с днешните бронежилетки
Следа от българския болярин Драгота, който предава Мелник на византийците през XIII век, беше открита при разкопки край източнородопското село Храстово.
Археолози се натъкнаха на 12 осквернени кръста, разхвърлени към крепостта, която изследват към този момент втора година. На едно от откритите части ясно се чете посветителен надпис на гръцки, съдържащ името Драгота.
“Единственият Драгота, който познаваме от историята, е български благородник от Мелник, който през XIII век играе много двойствена роля ”, твърди ръководителят на разкопките край Храстово доцент доктор Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт към Българска академия на науките.
Българският аристократ Драгота първо предава Мелник на византийците без пердах, а през 1255 година провежда въстание против новите си господари.
Бунтът не съумява, а при решаващата борба боляринът е сгазен от коне и умира 3 дни по-късно. Археологът няма пояснение по какъв начин кръстът с надписа е попаднал век по-късно в проучваната от него цитадела и дали става въпрос за болярина.
“Драгота е живял и умира в средата на XIII век, а крепостта е съществувала век по-късно. Не е учудващо, че една църковна утвар е била подарявана и излъчена във времето. Най-често тези религиозни предмети са много остарели и по тази причина са скъпи ”, твърди археологът.
Със сигурност кръстът на Драгота е опозорен от османците при завладяването на укреплението край днешното село Храстово. Според доцент Деян Рабовянов това е станало в средата на XIV век. Основание за датировката дава една от трите монети, открити при разкопките. Тя е открита в опожарения слой на крепостта и е сребърно акче на емир Орхан, който умира сред 1359 и 1362 година
“Нормално е за онази епоха завоевателят, който изповядва друга вяра, да се отнесе неуважително към символите на победената
вяра. Това изяснява и огромния брой изпочупени кръстове, открити в опожарения слой ”, твърди археологът. Той добави, че нито един от кръстовете не съответствува с останалите като форма и декорация.
“Може да се каже, че това е една религиозна сбирка. Възможно е да са част от църковната утвар, събрана под опасността от османското настъпление от близките църкви.
До нас са достигнали предметите от бронз и желязо, само че не и от благородни метали ”, сподели доцент Рабовянов. Според него измежду любопитните находки, на които са се натъкнали при разкопките, са фрагментите от тежката ризница.
За времето си тя е била много ефикасна и е представлявала стоманени части, прикрепени върху текстилна или кожена основа, която воините са обличали. Често под бронята е имало и плетена железна броня.
Металните плочки са били покривани и от външната страна с текстил или кожа, които, като се изключи че е трябвало да прикриват грубия метал, е трябвало и да го защищават от влага.
Снаряжението е било много дейно и може да се съпостави с днешните бронежилетки. Тежката ризница е успявала да защищити носещия даже от стрела, изстреляна от арбалет, или от копие.
Освен на снаряжението и на дебелите каменни зидове жителите на крепостта са разчитали и на естествената отбрана. Хълмът, на който е било ситуирано укреплението, е ограден от трите страни от река - естествено предпазеното място е привлякло още траките.
“Може би още от този момент е имало някакво примитивно локално барикада за отбрана на популацията, само че същинската цитадела е основана през втората част на V век след Христа. Тогава всеобщо в Източноримската империя
заради нашествия на различни племена се създава мрежа от убежища
за отбрана на популацията ”, изясни доцент Деян Рабовянов. Укреплението е с повърхност от 8 декара и е било център за отбрана на локалното население.
“Въпреки спиранията крепостта е съществувала към 900 година, без да се брои времето на наличие на траките в региона, което е мъчно установимо, само че го има, тъй че може да върнем лентата още с 6-7 епохи ”, твърди археологът.
Според него през XIV век крепостта е възобновена. Част от крепостните стени евентуално са били издигнати още веднъж, най-малко тези в източната част, и на нея са построени солидни жилищни кули - едната на ъгъла, а другата на източната страна.
Вероятно двете кули не са построени едновременно. Те са станали център на провинциално аристократично византийско имение.
Според археолозите крепостта край Храстово наподобява доста на крепостта “Питиум ”, която е покрай Димотика и е построена от Йоан Кантакузин като персонална резиденция и съкровищница.
“Кулите на укреплението са осигурявали директна и лична отбрана на жителите, само че са служили и за живеене на византийски благородник, евентуално пълководец.
Другата част от жителите - обслужващо население, са живеели в по-леки постройки, множеството дървени, опрени на вътрешната част на крепостната стена. Част от тях бяха разкрити тази година ”, описа доцент Рабовянов.
Според него крепостта е доста добре построена, с качествени материали. Използваният камък не е от хълма, който е мек и ровък и не е подобаващ за строеж. Материалът е влачен от километри по течението на реката.
“Вложен е огромен запас, тъй като площта на крепостта е над 8 декара, а дебелината на крепостната стена е 1,5 метра.
Двете кули са качествено изградени, добре фугирани, със сводови структури
в тях, с потребление на бигор за арките, със строителна керамика. Очевидно е цитадела, в която е вложено доста ”, твърди археологът.
Той добави, че първите десетилетия на XIV век са били плевел интервал - Византия изпада в серия от цивилен войни, траяли над 20 година, почнало е османското настъпление, а войните сред българи и византийци били непрестанни.
Доц. Рабовянов твърди, че сигурно в една от кулите е имало параклис, където са съхранявани християнски реликви и кръстове. В крепостта е имало и черква с некропол към нея. Вече са проучени 7 гроба, а има най-малко още толкоз неразкрити.
“Некрополът е типично селищен - има детски гробове, гробове на дами и мъже. Свързан е с крепостта, а може би и с близките обитаеми места.
Църквата се явява натурален набожен център, а също и център за погребение на мъртвите в осветена земя. Дори откакто църквата е била разрушена, хората са траяли да погребват мъртвите в региона ”, изясни археологът.
Следа от българския болярин Драгота, който предава Мелник на византийците през XIII век, беше открита при разкопки край източнородопското село Храстово.
Археолози се натъкнаха на 12 осквернени кръста, разхвърлени към крепостта, която изследват към този момент втора година. На едно от откритите части ясно се чете посветителен надпис на гръцки, съдържащ името Драгота.
“Единственият Драгота, който познаваме от историята, е български благородник от Мелник, който през XIII век играе много двойствена роля ”, твърди ръководителят на разкопките край Храстово доцент доктор Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт към Българска академия на науките.
Българският аристократ Драгота първо предава Мелник на византийците без пердах, а през 1255 година провежда въстание против новите си господари.
Бунтът не съумява, а при решаващата борба боляринът е сгазен от коне и умира 3 дни по-късно. Археологът няма пояснение по какъв начин кръстът с надписа е попаднал век по-късно в проучваната от него цитадела и дали става въпрос за болярина.
“Драгота е живял и умира в средата на XIII век, а крепостта е съществувала век по-късно. Не е учудващо, че една църковна утвар е била подарявана и излъчена във времето. Най-често тези религиозни предмети са много остарели и по тази причина са скъпи ”, твърди археологът.
Със сигурност кръстът на Драгота е опозорен от османците при завладяването на укреплението край днешното село Храстово. Според доцент Деян Рабовянов това е станало в средата на XIV век. Основание за датировката дава една от трите монети, открити при разкопките. Тя е открита в опожарения слой на крепостта и е сребърно акче на емир Орхан, който умира сред 1359 и 1362 година
“Нормално е за онази епоха завоевателят, който изповядва друга вяра, да се отнесе неуважително към символите на победената
вяра. Това изяснява и огромния брой изпочупени кръстове, открити в опожарения слой ”, твърди археологът. Той добави, че нито един от кръстовете не съответствува с останалите като форма и декорация.
“Може да се каже, че това е една религиозна сбирка. Възможно е да са част от църковната утвар, събрана под опасността от османското настъпление от близките църкви.
До нас са достигнали предметите от бронз и желязо, само че не и от благородни метали ”, сподели доцент Рабовянов. Според него измежду любопитните находки, на които са се натъкнали при разкопките, са фрагментите от тежката ризница.
За времето си тя е била много ефикасна и е представлявала стоманени части, прикрепени върху текстилна или кожена основа, която воините са обличали. Често под бронята е имало и плетена железна броня.
Металните плочки са били покривани и от външната страна с текстил или кожа, които, като се изключи че е трябвало да прикриват грубия метал, е трябвало и да го защищават от влага.
Снаряжението е било много дейно и може да се съпостави с днешните бронежилетки. Тежката ризница е успявала да защищити носещия даже от стрела, изстреляна от арбалет, или от копие.
Освен на снаряжението и на дебелите каменни зидове жителите на крепостта са разчитали и на естествената отбрана. Хълмът, на който е било ситуирано укреплението, е ограден от трите страни от река - естествено предпазеното място е привлякло още траките.
“Може би още от този момент е имало някакво примитивно локално барикада за отбрана на популацията, само че същинската цитадела е основана през втората част на V век след Христа. Тогава всеобщо в Източноримската империя
заради нашествия на различни племена се създава мрежа от убежища
за отбрана на популацията ”, изясни доцент Деян Рабовянов. Укреплението е с повърхност от 8 декара и е било център за отбрана на локалното население.
“Въпреки спиранията крепостта е съществувала към 900 година, без да се брои времето на наличие на траките в региона, което е мъчно установимо, само че го има, тъй че може да върнем лентата още с 6-7 епохи ”, твърди археологът.
Според него през XIV век крепостта е възобновена. Част от крепостните стени евентуално са били издигнати още веднъж, най-малко тези в източната част, и на нея са построени солидни жилищни кули - едната на ъгъла, а другата на източната страна.
Вероятно двете кули не са построени едновременно. Те са станали център на провинциално аристократично византийско имение.
Според археолозите крепостта край Храстово наподобява доста на крепостта “Питиум ”, която е покрай Димотика и е построена от Йоан Кантакузин като персонална резиденция и съкровищница.
“Кулите на укреплението са осигурявали директна и лична отбрана на жителите, само че са служили и за живеене на византийски благородник, евентуално пълководец.
Другата част от жителите - обслужващо население, са живеели в по-леки постройки, множеството дървени, опрени на вътрешната част на крепостната стена. Част от тях бяха разкрити тази година ”, описа доцент Рабовянов.
Според него крепостта е доста добре построена, с качествени материали. Използваният камък не е от хълма, който е мек и ровък и не е подобаващ за строеж. Материалът е влачен от километри по течението на реката.
“Вложен е огромен запас, тъй като площта на крепостта е над 8 декара, а дебелината на крепостната стена е 1,5 метра.
Двете кули са качествено изградени, добре фугирани, със сводови структури
в тях, с потребление на бигор за арките, със строителна керамика. Очевидно е цитадела, в която е вложено доста ”, твърди археологът.
Той добави, че първите десетилетия на XIV век са били плевел интервал - Византия изпада в серия от цивилен войни, траяли над 20 година, почнало е османското настъпление, а войните сред българи и византийци били непрестанни.
Доц. Рабовянов твърди, че сигурно в една от кулите е имало параклис, където са съхранявани християнски реликви и кръстове. В крепостта е имало и черква с некропол към нея. Вече са проучени 7 гроба, а има най-малко още толкоз неразкрити.
“Некрополът е типично селищен - има детски гробове, гробове на дами и мъже. Свързан е с крепостта, а може би и с близките обитаеми места.
Църквата се явява натурален набожен център, а също и център за погребение на мъртвите в осветена земя. Дори откакто църквата е била разрушена, хората са траяли да погребват мъртвите в региона ”, изясни археологът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ